Колонката на мениджъра: Три истории с поука от Катя Димитрова, съосновател и управляващ партньор на Интерпартнерс

Комуникатор по професия и сърце, Катя Димитрова е съосновател и управляващ партньор на групата Интерпартнерс – една от водещите независими комуникационни групи у нас с фокус творческо стратегиране,  корпоративни комуникации и ангажираност на екипи.

Катя завършва международни икономически отношения у нас и специализира в Белгия. Неин фокус са кампаниите за ангажиране на хора, работодателска репутация и кампаниите за устойчиво развитие. В специалната ни рубрика "Колонката на мениджър" днес тя споделя своите три истории с поука.

***

История 1: Приемайте критика от хората, които са важни за вас

Когато си млад и все още неопитен в бизнеса, приемането на критика се оказва едно от най-трудните неща. Всичко е лично, неминуемо се сравняваме с колегите около нас, в опит да се защитим търсим начин да „прехвърляме“ причината за критика ил неуспех извън нас.

А конструктивната критика, стига да идва от доказан авторитет за нас или пък лидер с харизма, е сигурен катализатор на равитие – и личностно, и бизнес. Човек има два избора – да се засегне, или да си „вземе“ от критиката.

Когато стартирах в бурните години на начално предприемачество в средата на 90-те, брандът ни беше млад, с малък екип и оборудван с много ентусиазъм и креативност, но по-малко ноу хау в сравниние с глобалните играчи на полето на маркетинг комуникациите. При презентация на конкурс за финансова компания получихме остра, но градивна критика относно стратегията и творческите ни решения. Заболя ме, почувствах се неопитна и незначителна, но преглътнах и реших да „прочета между редовете“ на отправените послания. Години по-късно отново се срещнахме на конкурс за същия клиент. Видях разширените от видимо удовлетворение погледи на техния мениджмънт по време на презентацията ни, а накрая ни ръкопляскаха и завършиха с думите „Надградили сте толкова много от последната ни среща“!

Поуката за мен: Приемането на критика те движи нагоре. Но, с няколко важни уточнения : критиката трябва да е конструктивна, да идва от важен за нас човек, авторитет, да я приемем с открито лице и да я превърнем в екшън план за подобрения. Е, и разбира се – приемането и надграждането донякъде идва с опита.

***

История 2 : „Предай нататък“ като основна мисия на бизнеса

„Нямаме време да обучаваме нови хора“ или „Нямаме практика да взимаме стажанти“ са често срещани реакции в работна среда. Съчетано с факта, че много специалисти по  човешки ресурси отклоняват кандидатури на блестящи млади хора заради липса на опит води до абсурдната ситуация, в която млади таланти са с ограничени възможности да се развиват практически в реална среда.

Току-що завършила висшето си образование, чуках от врата на врата за стаж, и аз, и мои колеги отивахме на срещи с мениджъри, които просто не се провеждаха или пък бяха „отбиване на номера“ и завършваха с „обадете се, когато наберете малко опит някъде“… Бизнесът беше много затворен за обучение и развитие на млади кадри. Какво беше удивлението ми, когато се осмелих да пиша до маркетинг агенции в чужбина и почти веднага получих отговор с широко отворена врата от ….белгийска семейна компания, която ме прие като част от екипа си за цели две седмици!

Днес в бизнес средата има голяма промяна и въпреки това често младите хора срещат трудности с кариерния старт. Преди години младо и умно момиче кандидатства при нас за административен асистент. Почувствах, че талантът ѝ би бил пропилян в секретарска позиция и но предложихме други гъвкави варианти за партньорство заради убедеността на нашия екип, че заслужава шанс да влезе в бизнеса. Години по-късно момичето разви собствен бизнес, стана съсобственик и управляващ на бутикова пивоварна и се завърна при нас като клиент. За мен отговор „Нямаме време“ когато става въпрос за стаж или обучение на кадри не е отговор.

Поуката за мен: Даването на шанс и предаването на познание трябва да бъде основна мисия на бизнеса, само така заедно развиваме пазара и крайният резултат е по-добър за всички ни. А и утре, на мястото на чукащия на вратата на компанията ни млад човек може да бъде вашето дете….

***

История 3: Само споделените цели водят до успех

Целеполагането, корпоративните цели и прилагането на корпоративните ценности за успех са вече обичайни инструменти за развитие и растеж на бизнеса.

За самоук предприемач като мен в началото на кариерния ми път тези понятия звучаха някак чуждо и отвлечено.

В зората на рекламния пазар бизнесът „летеше“, имаше средства за медия реклама, за събития. В такъв момент не мислиш за криза, нито имаш подготвен план как би излязъл  от нея. След една от пазарните кризи у нас (съкращения на хора, намаления на заплати, отлив на проекти) очаквах, че екипът ще прояви разбиране, че за Коледа няма да раздадем обичайната 13-та заплата. Празниците ми бяха помрачени от колективен мейл, който изразяваше тяхното недоволство и възмущение им, че това няма да се случи.

Удивих се! Къде е благодарността, че работните им места бяха запазени, къде е оценяването на факта, че заплатите не са претърпели намаление… Започнах да търся къде сбърках и си дадох сметка, че бизнес целите на компанията са само в моята глава. Екипът върви напред, без да знае накъде върви и с каква цел го прави. Без да сме обсъдили какво се случва, когато бизнесът е успешен и какво би могло да се случи в период на криза.

Изведнъж глобалните практики придобиха съвсем практически смисъл за мен  и си дадох сметка, че целеполагане и обсъждане на развитието на бизнеса заедно е сигурна предпоставка за успех. Или за преодоляване на неуспех с разбиране, без да се унива, с нови идеи и свеж устрем!

Поуката за мен: Един екип няма как да бъде приемащ и ангажиран без споделена цел и общи планове.