Криза с ангажираността

Ангажираността на служителите е крайъгълният камък на всяка успешна организация. Ангажираните служители са по-продуктивни и по-отдадени, което увеличава вероятността да допринесат за изграждането на положителната работна култура. Въпреки това съществува шокираща реалност в днешната работна сила – според проучване на Gallup 70% от служителите са неангажирани на работното място. Тази статистика трябва да служи като сигнал за събуждане за лидерите навсякъде. Като коуч по изпълнително лидерство открих, че неангажираността често е резултат от лидерски практики, които не са съобразени с нуждите и ценностите на служителите. Ето няколко причини вашите служители да не са ангажирани:

Лошо лидерство и управление

Лидерството играе ключова роля в ангажираността на служителите. Лидерите, които не успяват да комуникират ефективно или да предоставят подкрепа, допринасят за създаването на неангажираната работна сила. Служителите търсят от своите лидери насоки, вдъхновение и обратна връзка. Когато тези елементи липсват, неангажираността пуска корени. Като инвестирате в развитие на лидерство и подобряване на управленските практики, можете да създадете среда, в която служителите се чувстват ценени и подкрепяни.

Липса на цел и смисъл

Служителите, които не виждат целта зад работата си, вероятно ще загубят мотивация и с времето ще се отдръпнат от нея. Когато работата изглежда като поредица от задачи без ясна връзка с по-голяма цел, желанието за работа намалява. Като лидер ваша отговорност е да формулирате завладяваща визия и да покажете на екипа си как тяхната работа допринася за постигането ѝ. Когато служителите разбират въздействието на усилията си, е по-вероятно да се почувстват ангажирани и мотивирани.

Липса на възможности за растеж

Служителите, които се чувстват в застой в ролите си, са по-склонни да се откажат. Когато няма ясни пътища за кариерно развитие или повишаване на уменията, служителите могат да загубят интерес към работата си. Предоставянето на възможности за растеж, независимо дали чрез обучение, наставничество или нови предизвикателства, е от съществено значение, за да поддържате екипа си ангажиран. Когато служителите виждат бъдеще за себе си в организацията, то е по-вероятно да ѝ останат лоялни.

Недостатъчно признание и възнаграждение

Признанието е мощен мотиватор, но често се пренебрегва. За служителите, които смятат, че упоритата им работа остава незабелязана, е трудно да продължат да дават най-доброто от себе си. Редовното признаване и възнаграждаване на усилията на вашия екип, големи и малки, може значително да повиши ангажираността. Признанието не винаги трябва да бъде парично – едно просто „благодаря“ или публично признание пред екипа може много да помогне на служителите да се почувстват оценени.

Липса на баланс между работа и личен живот

В днешната забързана работна среда границата между работата и личния живот може да се размие, което да доведе до прегаряне и неангажираност. Служителите, които се чувстват претоварени от работата си или които изпитват затруднения да поддържат здравословен баланс между работа и личен живот, психически се отдалечават от задълженията си. Насърчаването на баланса между професионалния и личния живот чрез гъвкави графици, варианти за дистанционна работа и зачитане на личното време може да помогне за облекчаване на този проблем.

Несъответствие с фирмената култура

Служителите, които се чувстват откъснати от ценностите и културата на компанията, трудно намират мотивация. Когато има несъответствие между личните ценности и организационната култура, служителите може да имат чувството, че не се вписват. Като лидер е важно да насърчавате култура, която резонира с вашия екип, и да наемате хора, чиито ценности са в съответствие с тези на организацията. Създаването на силна, приобщаваща култура, в която служителите се чувстват част от нещо по-голямо, може да стимулира ангажираността и лоялността.

Шокиращата истина, че 70% от служителите са неангажирани, е ясен индикатор, че лидерските практики трябва да се развиват. Като се справят с първопричините за неангажираността – липса на цел, лошо лидерство, ограничени възможности за растеж, недостатъчно признание, дисбаланс между работата и личния живот и културно несъответствие – лидерите могат да обърнат тази тенденция.

………………

Лоли Даскал, президент и изпълнителен директор на консултантската фирма Lead From Within, в своя блог.

Превод и редакция: Георги Георгиев