Културни кодове: Феноменът на социалната мобилност

Наличието на близки отношения е един от най-разпространените показатели за щастие. Психолозите често препоръчват да се поставя приоритет върху взаимоотношенията, за да станем по-щастливи. И все пак данните за връзките и благополучието са озадачаващи: хората, живеещи на места, където социалните връзки обикновено са по-стабилни, не са непременно по-щастливи. Например, въпреки че в страни като САЩ и Швеция нивото на разводите е по-високо, отколкото в други държави, хората също така съобщават, че са по-щастливи, отколкото в много други части на света. Хората, живеещи в колективистични култури, обикновено определят отношенията като по-важни, отколкото тези в САЩ, но въпреки това в повечето случаи са по-малко щастливи.

Защо е така?

За да намерим отговора, нека си припомним какво забелязва психологът Глен Адамс, докато живее в Гана. Той постоянно вижда стикери на броните на колите, които предупреждават хората да бъдат внимателни с приятелите си. Един от тях гласи: „Страхувам се от приятелите си. Дори от теб.“ До предупреждението има заплашително нарисуван пръст, сочещ към зрителя. Необичайно изключение или просто така мислят много хора в Гана? Адамс пита студенти от университети в САЩ и Гана дали имат врагове сред познатите си – „хора, които ви мразят лично до такава степен, че ви желаят зло или се опитват да ви провалят.“ Резултатите съвпадат с посланията на стикерите: 79% от анкетираните в Гана заявяват, че имат враг, докато в САЩ този процент е едва 17%.

Когато психолозите проучиха този въпрос по-задълбочено, откриха, че това не се отнася само за Гана. Например, студенти от Хонконг по-често от американците се съгласяваха с твърдения като „Аз съм мишена за врагове“ и „Хората, които твърдят, че нямат врагове, са наивни“. Друго изследване показва, че канадците, подобно на повечето американци, не са съгласни с тези твърдения.

Когато Адамс помолил хората да разкажат повече за предполагаемите си врагове, той открива, че американците често казват, че просто са прекратили отношенията си с тези хора. Един от участниците заявява: „Не разбирам защо бих продължил да общувам с човек, когото не харесвам.“

Тази мисъл ни насочва към концепцията за „мобилност на отношенията“. В някои култури връзките между хората са по-гъвкави, докато в други са по-стабилни и продължителни. В общества с висока мобилност хората имат по-голяма свобода да избират с кого да общуват и да прекъсват връзки, които не им носят удовлетворение. В култури с ниска мобилност социалните връзки са по-устойчиви, но възможностите за избор са по-малко. Дори когато хората не са доволни от дадени взаимоотношения, те са склонни да ги запазят.

В общества с висока мобилност тази свобода обхваща различни видове социални връзки. Хората имат повече познати, повече романтични партньори, по-често се развеждат и сменят работата си. В някои случаи мобилността се проявява чрез промяна на социалния кръг, а в други – чрез физическо преместване в нов град или държава. В такива култури хората по-често се местят в буквалния смисъл на думата.

В изследване на мобилността на отношенията в 39 култури по света Томас Талхелм и колегите му анкетират около 17 000 души. Участниците оценяват доколко са съгласни с твърдения като „Лесно е да се запознаеш с нови хора“ или „Хората често нямат друг избор, освен да останат в групи, които не харесват.“ Жителите на страни като Бразилия, Мексико, Швеция и САЩ смятат, че мобилността на отношенията е висока. В други държави, като Египет, Япония и Малайзия, хората описваха връзките си като по-стабилни.

Но как това влияе на щастието?

Екип от учени съпостави данни за мобилността на отношенията с резултатите от анкети за щастие. Оказа се, че хората в култури с висока мобилност на връзките съобщават за по-високо благополучие.

Разбира се, не е лесно да сравняваме различни страни. Например, между Швеция и Япония има и други значителни разлики – в религиозната история, климата и баланса между работа и личен живот. Можем да използваме статистически методи, за да отчетем фактори като икономическо развитие и образование, но винаги има ограничения.

За да избегнат тези ограничения, изследователите анализираха данни от 22 000 души в 328 региона на Китай. Резултатите показаха, че в регионите с по-висока мобилност хората са по-щастливи.

Води ли мобилността до щастие?

За да се изследва причинно-следствената връзка, учените проследиха студенти, които са се преместили да учат в различни райони на Китай. Тези, които се установяват в места с по-висока мобилност, с времето стават значително по-щастливи. Основната причина? Те по-лесно намират приятели, а социалната подкрепа повишава нивото на щастие.

Защо изобщо съществуват култури с ниска мобилност?

Изглежда, че те са се формирали в по-враждебни среди, където стабилните социални връзки помагат на хората да оцелеят. Например, в региони с висока честота на болести, войни и природни бедствия, устойчивите връзки осигуряват подкрепа.

Интересен пример е земеделието. Култури с ниска мобилност на връзките често се срещат в региони с традиционно оризово земеделие, като Корея и Филипините. Отглеждането на ориз изисква координация между фермерите и взаимозависимост, което може да е довело до стабилни социални структури.

И така, ниската мобилност на отношенията не е дефект, а адаптация. Тя помага на хората да се справят с трудности, но не непременно ги прави по-щастливи.

Ако обаче искате да внесете повече мобилност в социалния си живот, може би е достатъчно просто да повярвате, че това ще ви направи по-щастливи. Изследванията показват, че понякога дори малка стъпка – например да заговорите непознат – може да подобри настроението ви.

Източник: Psyche