Притча за отчаянието

Решил Дяволът да се похвали и наредил на сергия, насред градския площад всички инструменти от своя арсенал. Каква колекция била това само! Тук били и блестящият Кинжал на Завистта, и Чукът на Гнева и Вълчият капан на Алчността. До тях проблясвали хищно оръжията на Страха, Гордостта и Ненавистта. Всички инструменти били положени върху красиви възглавнички от червено кадифе, с етикети и цени – баснословни суми. А в най-отдалечения ъгъл лежал малък, протрит дървен клин с надпис „Отчаяние”. Но струвал най-скъпо от всичко изложено.

„Защо?”, питали удивено хората.

- Това е единственият инструмент, на който разчитам, когато всички останали се окажат безсилни. – обяснил Дяволът и нежно погалил дървения клин. – Щом веднъж успея да го набия в главата на човека, отваря вратите за всички останали от сергията.