Безпорядъкът подпомага гениалността

„Ако хаосът на бюрото означава хаос в главата, какво да кажем тогава за празното бюро?”

- Алберт Айнщайн

Стив Джобс, Алберт Айнщайн, Марк Твен. Какво е общото между тези хора, освен гениалността?

Разхвърляното бюро!

Те никога не са вървели по течението, а сами са определяли посоката му. Всичко са правили по своему. Но как може да се работи, когато наоколо е пълно с купища хартия и какво ли не още?

Хаосът и творчеството

Учени от Принстънския университет доказаха, че разхвърляността снижава способността ни да се съсредоточаваме, а оттам и производителността. Изследователи от Минесота също се заинтересуваха от влиянието на заобикалящата ни среда върху работоспособността. Резултатите от проучванията им са следните: разхвърляното бюро помага на творческото мислене и на раждането на нестандартни идеи, а идеалният ред наистина ни помага да си подредим мислите и да се концентрираме по-добре.

В експериментите си учените накарали част от участниците да седнат на подредени маси, а останалите – на разхвърляни. После всички попълнили анкета. Оказало се, че хората, които писали есе на чисто бюро са по-склонни към благотворителност, здравословно хранене и „правилен” живот.

В друг експеримент обаче доброволците трябвало да измислят нестандартно решение за топче за пинг-понг. Хората, които мислили, заобиколени от безпорядък, родили повече идеи.

Безпорядъкът стимулира творчеството и това има голямо значение за развитието на културата и изкуството.

От деца ни учат – прибирай си играчките, не разхвърляй, оправяй си леглото. Но ако вярваме на учените, като възпитават децата си на ред и чистота, родителите притъпяват творческите им импулси.

Навикът да бъдем разхвърляни обаче може да ни направи парии в обществото. Повечето хора посрещат по дрехите, затова, когато колегите видят калабалъка на работното ви място, може да помислят: „Какъв немарливец, вероятно така се отнася и към работата си!”.

И все пак хората, които наистина обичат онова, с което се занимават, могат да направят революция, ако не обръщат внимание на кóсите погледи.

Александър Флеминг и другите велики мърльовци

Сър Александър Флеминг е британски бактериолог, който открива първия антибиотик в света – пеницилина, и така спасява милиони животи.

Колегите на Флеминг обаче честичко му се присмивали: учен, а в лабораторията му цари страшен хаос!

Флеминг пазеше отгледаните биокултури по две-три седмици и, преди да ги унищожи, внимателно ги изучаваше, за да провери дали не се е случило нещо неочаквано и интересно. Историята показва, че ако беше подреден и чистеше след себе си, той не би открил нищо ново.

Това е откъс от спомените на един от лаборантите на учения. Интересното е, че именно безпорядъкът помогнал на Флеминг да направи две изключително важни открития.

През 1922 г. той се простудил. Измъчван от хрема, той сложил малко от сополите си в чинийка на Петри, пълна с бактерии. Там, където попаднал секретът, колониите на микроорганизмите измрели. Флеминг започнал да проучва това явление.

Оказало се, че същото въздействие имат и сълзите, слюнката, частиците жива тъкан. Така Флеминг открил субстанцията лизозим – антибактериален фермент, който се изработва от човешкия организъм.

За откриването на пеницилина също помогнала случайността и... мръсотията в лабораторията. През 1928 г. в кабинета на учения надникнал негов колега. Флеминг тъкмо разглеждал плесенясали съдове със стари бактериални култури.

„Щом отворя съда с културата, и започват неприятности – вътре непременно ще влезе нещо от въздуха”, оплакал се Флеминг. А после изведнъж замълчал и се замислил...

В един от плесенясалите съдове всички бактерии били измрели. Това сложило началото на неговите изследвания върху плесента, които завършили с откритието на пеницилина.

С хаоса си са били известни и други големи умове – например британският математик и информатик Алан Тюринг, както и американският писател Марк Твен и художникът Франсис Бейкън.

В съвременността също има примери за изключително умни и успешни хора, които са известни с това, че недолюбват реда и чистотата.

Ето някои от тях:

1. Марк Зукърбърг – програмист, основател и ръководител на Facebook

2. Тони Шей – предприемач, генерален директор на онлайн магазина за дрехи и аксесоари Zappos.com

3. Макс Левчин – уеб разработчик и програмист, един от създателите на PayPal

4. Денис Кроули – основател на Foursquare.

По материали от LIfeHacker