План от пет стъпки за по-добри разговори с хора, с които не сте съгласни

Не е лесно да проведете приятен и продуктивен разговор с някого, с когото не сте съгласни. Но нежеланието ни да говорим с хора, с които не сме съгласни, може да бъде пагубно за бизнеса. Здравословният дебат помага на компаниите да тестват идеите си, да извадят наяве ценна информация и да изградят консенсус. Без него се образуват информационни балони и се натрупва негодувание.

Изгубено ли е изкуството на здравословния дебат и ако да – може ли да бъде научено отново? Според Джулия Минсън отговорът на втория въпрос е категорично „да“. Професор в Харвардското бизнес училище, Минсън е автор на новата книга „How to Disagree Better“.

Повечето от нас са ужасни в говоренето с хора на различно мнение от нашето

В скорошна изява в постоянно завладяващия подкаст на Харварското бизнес училище IdeaCast, Минсън обяснява, че е започнала да проучва тази тема по лични причини. Дете на откровени руски имигранти, като млад човек Минсън не се е срамувала да споделя своята гледна точка.

„Моето тийнейджърско аз имаше много силно мнение за всичко“, признава тя. Но като порасна, тя е съзнала, че когато директно и откровено казва на другите защо грешат, крайните резултати не са много добри.

„Това, което открих, е, че това кара другите хора да се затворят. Няма значение колко съм права... когато другият човек може просто да се отдръпне от разговора или просто да седи мълчаливо и да чака да довърша тирадата, знам, че не извличам най-доброто от него“, обяснява тя.

Тийнейджърите, които знаят всичко, може да са особено склонни да мислят, че са прави и всички останали просто трябва да бъдат информирани за фактите, които го доказват. Но тази склонност да приемате, че сте разумни и че всеки, който не е съгласен с вас, е дезинформиран, егоистичен или не особено умен, е често срещана човешка тенденция. Психолозите я наричат ​​„наивен реализъм“.

Десетилетия изследвания показват, че самото цитиране на доказателства рядко променя мнението или дори води до полезна дискусия. Ситуацията, в която другият човек просто казва: „О, ти си прав, а аз греша“, почти никога не се случва.

И така, какво работи по-добре от това просто да защитавате своята гледна точка? В подкаста Минсън предлага пет конкретни съвета за по-добри разговори с хора, с които не сте съгласни.

Стъпка първа: Откажете се от спечелването на спорове

Преди всичко трябва да се откажете от идеята за „спечелване“ на спорове. Това не се случва. Вместо това, преместете целта си от победа към продължаване на диалога.

„Конструктивното несъгласие е несъгласие, което кара двете страни да искат да говорят отново. Това не е постигане на съгласие, не е изграждане на консенсус, не е намиране на договорен компромис, а е призив от типа „можем ли да запазим различните си мнения“, но по начин, който ви кара да искате да говорите с мен и кара мен да искам да говоря с вас в някакъв момент в бъдеще“, обяснява Минсън. Ако поддържате отворени линиите за комуникация, по-доброто разбиране би трябвало да ви помогне да намерите конструктивни решения и взаимно приемливи точки на съгласие с течение на времето.

Стъпка втора: Забравете за езика на тялото

Има много съвети за това какъв тон на гласа или жестовете ще ви помогнат да водите по-конструктивни разговори. Но изследванията на Минсън показват, че повечето от тези съвети разсейват от това, което наистина има значение. Езикът на тялото е изключително разнообразен от човек на човек и от съдържание до контекст, което го прави доста труден за интерпретация. Сигналите се пропускат по-често, отколкото се интерпретират правилно. Това означава, че наистина ще трябва да се доверите на изречените думи.

„Ние не сме обучени актьори, така че нашите невербални сигнали са наистина, наистина объркани. Говоримият език също е лесен за погрешно тълкуване, но ние сме много по-последователни в тълкуването на думите на другия, отколкото в тълкуването на невербалното поведение. Така че, ако искаме ясно да съобщим ангажираност с противоположни гледни точки, трябва да използваме думите си“, подчертава Минсън.

Стъпка трета: Започнете с проучване

Какво трябва да кажете тогава? Изследване от Станфордския университет показва, че ключът към ползотворния диалог е да убедите другия човек в истинския си интерес и уважение към неговата гледна точка. Без тази основа е много трудно разговорът да стигне до нещо конструктивно. Екипът, провел проучването, предложи специфичен език, който да сигнализира тази откритост.

Минсън е съгласна, че е най-добре да се започне с проучване на гледната точка на другия човек. Предпочитаният от нея старт на разговора е под формата на нещо от рода на: „Наистина се радвам, че водим този разговор. Бих искала да разбера повече за вашата гледна точка. Помогнете ми да разбера защо мислите така.“

Това ще ви помогне да избегнете загубата на време за безполезни спорове.

„Хората често преминават в режим на убеждаване. Ако им обясня как стоят нещата в действителност, тогава те може да признаят правилността на моята гледна точка. И може би това е вярно, но вие нямате представа на какво се дължи тяхната позиция и е също толкова вероятно откровено да се изложите“, предупреждава тя. По-доброто разбиране на тяхната гледна точка и техните ценности „ви предпазва от това да излагате собствени аргументи, без да осъзнавате къде има заложени мини“.

Стъпка четвърта: Не се хващайте на въдицата

Всичко това е хубаво на теория, но какво се случва, когато неизбежно другата страна каже нещо, което вие смятате за неуважително или провокиращо? Тогава нещата могат да станат трудни на практика. Минсън съветва да си поставите „северна звезда“ за „моделиране на възприемчивост“, преди да започнете разговора.

„Това е водещ принцип, от който не трябва да се разсейвайте“, казва тя. В трудни моменти си спомнете защо цените този разговор и каква положителна промяна се надявате да донесе той в света.

Дори и с тези ментални напомняния, ще трябва да „положите известни усилия за запазване на самообладание, за да се придържате към целта“, предупреждава Минсън. „Не се хващайте на въдицата.“

Стъпка пета: Практикувайте статус жиу-жицу

Жиу-жицу е бойно изкуство, основано на принципа на използване на силата на противника срещу него. С други думи, печелите, като отстъпвате в стратегически моменти. Според Минсън, словесният спаринг може да работи по същия начин. Често в крайна сметка печелите статус, като отстъпвате на противника си в краткосрочен план.

„Много лидери си мислят: „Ако съм възприемчив към противоположни гледни точки, няма ли хората да си помислят, че съм несигурен? Няма ли хората да си помислят, че съм слаб, че нямам смелостта на убежденията си?“, признава тя. Нейните изследвания показват, че всъщност е вярно обратното.

„Това, което много често откриваме, е, че възприемчивите лидери се оценяват като по-добри лидери, защото хората искат да се чувстват чути“, обяснява Минсън.

Вашият инстинкт може да е да покажете статуса си, като избягвате дискусии или натрапвате мненията си. Това обикновено се обръща срещу вас. Не изглеждате силни – изглеждате откъснати и изплашени от  предизвикателства. Парадоксално, уважението към другите ви прави по-уважавани в крайна сметка.

 За по-добри разговори спрете да се опитвате да поправяте хората.

Трудно ли е да говорите конструктивно с хора, с които дълбоко не сте съгласни? Разбира се. Съвети като горните могат да помогнат, но не могат да улеснят нещата. Но Минсън е живото доказателство, че по-добри разговори са възможни.

„Това беше истинско пътуване от тийнейджърското ми аз, което имаше много силно мнение за всичко, до вероятно много по-правилното, точното и по-умното ми аз, което сега, по ирония на съдбата, е много по-тихо. Знам много повече, но казвам много по-малко“, заключава тя.

Това е пътуване, което всички можем да предприемем и което започва с една проста първа стъпка. Спрете да се опитвате да поправяте хората и да печелите спорове. Вместо това се съсредоточете върху връзката и разбирането.

…………

Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев