20 забавни цитата от Дъглас Адамс

Кой не е чел „Пътеводител на галактическия стопаджия“? Едно от най-великите произведения на научната фантастика (и не само), писани въобще. Ако все още не сте имали взимане-даване с тази книга на Дъглас Адамс, предлагаме ви да видите едни от най-култовите цитати от нея, както и други произведения на незабравимия автор

Из „Пътеводител на галактическия стопаджия“:

•    Тази планета има — или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.

•    Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че дори и крачката към дърветата е била погрешна и че изобщо не е трябвало да напускат океаните.

•    — Искам да ви изясня някои факти. Имате ли представа колко ще пострада онзи булдозер и какви ще бъдат последствията за него, ако наредя да мине право през вас?
     — Какви? — попита Артър.
    — Съвсем никакви — отвърна мистър Просър.

•    Времето е химера — каза той. — А времето за обяд — двойно по-голяма. — Форд Префект

•    ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ дава следните сведения по въпроса за хавлиите.
Хавлията е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение — можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види — но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста.

•    Корабите висяха в небето така, както тухлите не могат.

Из „Дърк Джентли. Холистична детективска агенция“

•    Аз съм бившата му секретарка и имам намерението да се задържа на това си положение.

•    ...онова спокойствие, което обзема хората, щом разберат, че колкото и зле да изглежда положението, няма абсолютно никаква причина да не продължи да се влошава.

•    Основната разлика между някой на моята възраст и някой на вашата е не колко знам аз, а колко съм забравил.

•    Светлината работи... Гравитацията работи... С всичко друго трябва да рискуваме.

•    Учителят обикновено научава повече от ученика.

Из „Дългият, мрачен следобеден чай на душата“

•    Нямаше какво да каже на никого и го казваше високо и членоразделно.

•    Трябва да отдели онези вицове, които притежават истинска психологическа стойност от онези, които просто насърчават злоупотребата с наркотици.

•    Рядко пристигам тъкмо там, закъдето съм тръгнал, но пък често стигам там, където трябва.

Прочетете пълният текст на страницата на Obekti.bg.